В музикалната теория съществува понятието "разрешаване" - на последователност от тонове или акорди, на музикална фраза, мотив, идея. Изучава се по солфеж (но на по-напреднал етап).

Една тонална или акордова последователност се разрешава тогава, когато й се сложи музикална "точка", т.е. тя звучи завършена. Например последователността до мажор - фа мажор - сол мажор се разрешава отново в до мажор (тоника - субдоминанта - доминанта - тоника). Според стандартите на човешкото усещане за музика, ако завърши на друга степен от гамата, тя звучи незавършено - като че ли трябва да има още нещо след това. Разрешаването на фраза или идея е по-сложно, тъй като то има и тонална, и ритмична компонента (примерно, разрешаването става по правило на силно време, а не на слабо). Може да има също разрешаване в минор или в мажор, и т.н.

В случая вероятно става въпрос за пословичните многогласни инвенции на Бах, при които отделните гласове се развиват абсолютно симетрично в различни посоки до такава степен, че човек с обикновен музикален усет не смогва да ги следи, след което с математическа точност, без да нарушават симетричната си структура и хармонията на взаимодействието си, се събират в разрешението.

А measure си е точно такт.

--------------------------------------------------
Note added at 2 days 5 hrs 18 mins (2004-04-21 22:17:00 GMT)
--------------------------------------------------

А разрешаващият такт може и да не е заключителен, както правилно отбелязва Антонина - в зависимост от структурата на произведението, всяка фраза или елемент/част от него си има собствено разрешение, което може да е \"точка\", но може и да е \"запетайка\" към следващия елемент.