Става въпрос за модул от технологична линия за ролен печат – флексо или ролен офсет.

При високопроизводителните такива линии, печатащи огромни тиражи, целта е да се осигури колкото може по-непрекъснат производствен процес, тъй като спирането и развъртането наново до тиражна скорост отнема време, а и е съпътствано с технологични проблеми.

Печатната основа (хартия, фолио, нетъкан текстил и т.н.) се зарежда в машината на роли. За да не се спира при всяка нова рола, модулите за слепване (или снаждане) съединяват новата рола със старата, която още не е свършила.

Проблемът е, че старата междувременно се развива с висока скорост, а трябва и да се поддържа постоянен опън на материала. Затова модулите за слепване разполагат със система, която задържа и освобождава постепенно определена „буферна“ дължина: така се осигурява достатъчно време за слепването с новата рола, без да се наруши равномерният опън и скорост на подаване на материала.

Слепването (splicing, pasting) бива със застъпване (lap/overlap splicing) или челно (butt splicing, при по-дебели и твърди материали); с лепилна лента (taped) или термично (heatseal).

Нарочно пиша „модул“, а не „машина“: големите системи за ролен печат са цели поточни линии, състоящи се от различни последователни модули, през които лентовият материал/лентата (web) преминава с еднаква скорост. Всеки от тях извършва конкретна операция (печат, лак, сушене, рязане/щанцоване, сгъване и т.н.) – така че от ролата в началото, накрая излиза готов или почти готов продукт (етикет, торбичка, опаковка и т.н.).

Модулите за слепване понякога се наричат и сплайсъри, както е писал колегата Мечкаров, но специално в полиграфията този английски термин още не е навлязъл толкова, колкото в други области.

Относно „слепване“ или „снаждане“ – наричат го и по двата начина.